Усещате ли привличане към хора, които са всъщност са безразлични към вас?
Струва ли ви се, че близките ви не ви обръщат достатъчно внимание и не ви
разбират?
Страхувате ли се, че ще ви се случи нещо негативно - дори леко сърцебиене
създава усещане във вас за тежко заболяване?
Намирате ли някое от горните твърдения за приложимо за вас самите?
Посочените примери са тип схеми за поведение. Схемата е модел на
поведение, което се образува в детството и се отразява на живота ни по-
нататък. По принцип тя се създава в семейството и причините са
неудовлетворени детски потребности – отхвърляне, критикуване,
свръхпротекция, злоупотреби… Схемата остава отпечатък у нас и дълго
време след порастването ние продължаваме да влизаме в ситуации, в които се
чувстваме малтретирани, игнорирани, унижавани, или контролирани.
Схемата изгражда начин по който мислим, чувстваме, действаме и се
отнасяме към другите. Дори, когато привидно сме осъществили важните за
нас цели като висок социален статус, идеален брак, уважение от близките ни,
успех в кариерата, ние често не сме удовлетворени от живота си или се
съмняваме в себе си.
Пример 1: Йордан е собственик на заложни къщи. Според общоприетите
критерии е постигнал висок успех. Той спечелва женското внимание, но не
постига дълбока интимност. Йордан прескача от връзка във връзка, като
държи на мнението си, че никоя от жените, с които се среща, не може да го
задоволи. Интересът му е фокусиран само и единствено върху сексуалната
страна на жените. Сексуалните отношения обикновено не продължават дълго
време което води до разочарование както за Йордан, така и за неговите
партньори. Основният проблем е, че Йордан не е открит с тези жени. Той
намира за забавно да спечели женското внимание, а започне ли процесът на
влюбването от страна на неговия партньор, това е сигнал за Йордан, че
връзката е приключила. Йордан твърди, че когато някоя жена търси
прекомерна близост в него се поражда чувство, което го подтиква да избяга.
От друга страна Йордан се чувства самотен. Той усеща празнота, която иска
да бъде запълнена. Йордан счита, че е невъзможно да намери подходящия
партньор и ще остане постоянно сам. Схемата у Йордан се нарича
емоционална депривация, което означава емоционално лишение.
Като дете той е преживявал чувството на самота, защото не е познавал баща
си, а майка му е била безчувствена жена, която е била студена към него.
Йордан не е бил обичан нито от баща си, нито от майка си като малък, бил е
лишен от емоции и пресъздава тази ситуация и като възрастен и зрял мъж. За
него най-голямото препятствие е емоционалната свързаност с другите.
Йордан мисли, че заслужава новата му връзка да претърпи провал и да остане
сам дългосрочно, въпреки, че иска точно обратното.
Решение: Йордан да осъзнае и да противодейства на механизма, който му
влияе така че да се пази и бяга от жените. Необходимо е Йордан да се справи
с неудобството от близост с жените. Това е възможно, когато той позволи
намаляването на дистанцията докато не започне процесът на емоционално
свързване.
Пример 2: Мария има голям потенциал, но позволява на страховете й да й
пречат. Тя не е излизала от дома си в продължение на две години. Тя мисли,
че животът навън е опасен и счита за удачно да стои в дома си, където е
безопасно.
Тя знае, че има разнообразни хобита с които да се занимава навън, че може
да се среща с приятели, но се тревожи, че ще се случи нещо негативно.
Мария се бои от произшествия, катастрофи, природни бедствия, грабежи, от
болести. Схемата при нея е уязвимост от увреждане и болест.
Мъжът на Мария иска да излизат и да се забавляват и се изнервя на нейната
тревожност. Той решава да излиза и върши всичко навън сам.
Причината за тревожността на Мария е крайната протективност на нейните
родители. Мария е единствено дете и е била в стерилна среда с години.
Родителите й са я пазили от всички възможни опасности свързани с нейното
здраве като да не се удави в морето или реката, да не се разболее от грип и да
развие пневмония, да не падне от колелото, да не запали къщата и други.
Тревожността на родителите й се прехвърлят на нея и тя постепенно
заживява с идеята, че опасностите са на всеки ъгъл. Избягването на
опасността се превръща в една постоянна тревога в живота на Мария. Което
води до липса на удовлетвореност. Мария има усещането, че животът й се
проваля.
Решение: Мария да осъзнае страховете си, преувеличаването на рисковете и
надценяването на своята уязвимост.
Промяната на схемата е труден процес на преодоляване на дългогодишни
дълбоко вкоренени модели на поведение. Нужно да се разберат механизмите
на тези схеми – как те влияят на нашето поведение. Нужен е кураж да им се
противопоставим дългосрочно.
Посочените случаи и имена са фиктивни и илюстративни с цел по-ясно
разбираме на проблемите. Приликите с действителни лица са случайни или
неволни.