Думата „глутен“ от произхожда от латински език –“glutin” и означава “лепило”. Глутенът се състои от пшенични белтъчини, които присъстват в повечето зърнени храни. Основният състав на протеините в глутена са глутенин и глиадин, като последният носи отрицателен ефект върху тялото. Глиадинът се съдържа в пшеницата, овеса, ечемика и други зърнени култури. Чувствителни към този протеин са боледуващите от целиакия и болестта на Крон.
Целиакията е автоимунно заболяване. Клетките на тънките черва са погрешно нападани от имунната система. Това се случва, когато се консумира храна съдържаща глутен. Засегнато е около 1% от световното население.
Чувствителност към глутена проявяват и някои хора без наличие на целиакия- NCGS (non celiac gluten sensitivity). Информацията за тази непоносимост е недостатъчна, но за да се избегнат негативните прояви се препоръчва отказът от хранене с храни съдържащи глутен. Проявите са: подуване, болки в корема, диария, умора, болки в главата, ставите и мускулите, загуба на тегло, анемия, ринит, астма.
При алергия от пшеница глутен може да бъде употребяван от други източници като ечемик. Препоръчва се безглутенова диета за предотвратяване на алергични реакции.
Кои са проявите, които показват непоносимост към глутен? Най-често това са храносмилателни проблеми – подуване, метеоризъм, болки в корема, запек, диария, рефлукс.
Храносмилателни проблеми предизвикват въглехидратите наречени FODMAP -ферментируеми олигозахариди, дизахариди и полиоли. Те се съдържат не само в пшеницата, но и в млечните продукти, авокадото, кайсиите и бобовите култури.
За да се разграничи глутеновата непоносимост с целиакията, алергията към пшеница и въглехидратите FODMAP се препоръчва консултация със специалист и изследвания.
Comments